Архитектурният образ на една сграда не трябва да бъде самоцел. Зад всяка промяна във височината, всеки отстъп и всяко разстояние между отделните обеми трябва да стои ясна функционална причина.

При проектирането на „Канатица“ сградата е организирана в две основни високи секции и едно междинно, по-ниско тяло. Това решение не е продиктувано единствено от търсенето на разпознаваема визия. То позволява различните функции в сградата да бъдат разграничени ясно — архитектурно, визуално и по нива — като едновременно с това се осигуряват повече естествена светлина, по-добро ослънчаване и по-спокойна жилищна среда.

Разделяне на обществените и жилищните функции

Проектът съчетава жилищни и обществени обекти. За да не се смесват отделните потоци и предназначения, обществените функции са концентрирани преимуществено в по-ниските нива на сградата.

На партерния етаж са предвидени изцяло търговски площи. Това осигурява непосредствен достъп до тях от прилежащото пространство и позволява търговската дейност да функционира независимо от жилищните части.

На следващото ниво са разположени няколко търговски обекта с лице към улицата, както и входовете към жилищните секции. Така достъпът до жилищата остава ясно разпознаваем и отделен от търговските пространства, без сградата да губи връзката си с активната градска среда.

По-ниското междинно тяло подчертава това функционално разграничение и прави композицията по-четима още от външния облик на сградата.

Повече естествена светлина за вътрешните фасади

Ако двете високи секции бяха свързани с равностоен по височина обем, част от фасадите щяха да останат затворени или силно ограничени по отношение на естественото осветление.

Понижаването на междинното тяло позволява да се оформят две допълнителни фасадни равнини, към които могат да бъдат ориентирани прозорци и помещения. По този начин естествената светлина достига по-дълбоко в сградата и се подобряват условията за осветяване на пространствата, разположени към вътрешната част на композицията.

Това е пример как обемното решение на сградата може да има пряко отражение върху комфорта в отделните помещения.

Разстояние от 29 метра между жилищните секции

Между двете високи секции е осигурено разстояние от приблизително 29 метра.

То има съществено значение за качеството на обитаване. По-голямото разстояние между срещуположните фасади:

• ограничава усещането за прекомерна близост между жилищата;
• осигурява по-добра визуална дистанция;
• позволява навлизането на повече дневна светлина;
• подпомага ослънчаването на помещенията;
• създава по-отворена и спокойна среда между отделните части на сградата.

За бъдещите обитатели това означава повече лично пространство.

Архитектура, която следва начина на използване

Разделянето на сградата на три ясно разпознаваеми обема позволява всяка част да изпълнява своята функция, без проектът да изглежда раздробен.

Високите секции оформят основните жилищни тела. По-ниското междинно тяло създава връзка между тях, но запазва необходимата дистанция, светлина и функционална самостоятелност.

Така архитектурната композиция решава едновременно няколко задачи:

• отделя обществените от жилищните функции;
• организира достъпа до различните части на сградата;
• осигурява допълнителни фасади и естествено осветление;
• подобрява ослънчаването;
• създава по-добра дистанция между жилищните секции;
• придава на сградата разпознаваем и балансиран силует.

Комфортът беше по-важен от максималното застрояване

При проектирането на една жилищна сграда инвеститорът винаги е изправен пред избор.

Единият подход е да се използват максимално всички допустими устройствени показатели на имота – по-голямо разгънато застрояване, повече жилища и по-висока интензивност на застрояване.

Другият е част от този потенциал съзнателно да остане неизползван, когато това води до по-качествена среда за бъдещите обитатели.

При „Канатица“ избрахме именно втория подход.

Проектът изпълнява всички нормативни изисквания и използва възможностите, които устройствените показатели предоставят, но не преследва максималното допустимо застрояване на всяка цена. Част от потенциала на имота беше съзнателно запазен, за да могат да бъдат осигурени по-големи разстояния между отделните обеми, повече естествена светлина, по-добро ослънчаване и по-комфортна жилищна среда.

За нас квадратните метри никога не са били самоцел. По-важно е какво качество на живот ще предложи сградата след десет, двадесет или тридесет години.

Добрият проект не е този, който използва максимално възможностите на терена, а този, който използва максимално възможностите за създаване на качествена среда за живот.

Заключение

Зад видимата форма на „Канатица“ стои конкретна проектантска логика. Двете високи секции и по-ниското междинно тяло не са просто композиционен похват, а решение, чрез което са съчетани различните функции на сградата и са създадени по-добри условия за естествена светлина, ослънчаване и спокойно обитаване.

Именно в такива решения се проявява ролята на архитектурата — не само да създава образ, а да организира средата така, че тя да бъде удобна, ясна и устойчива във времето.